На границата...границата между него и нея,между неговото и чуждото...там посяга и се отдръпва,полека прозира тънката линия на раздела,на мимоходното подминаване на личното и безличното... през предела преминава и лъжата и мълвата,и промяната и замяната... Достигнал до своята граница той плъзга ръката си по малолетната й кожа,притискайки сърцето си с другата,за да не кърви прекалено бързо... Междувремието на тази гранична позиция се плъзга по лицето му под формата на сълза...достига устните и ги съживява със соления си вкус...в този момент часовникът прозвънява и му казва,че времето е изтекло,а границата се затваря за него...тъй невъзможен за връщане през нея...