Лежеше в горещия следобед по гръб върху твърдото легло... кръвта във вените му биеше толкова силно,че при всеки удар на сърцето тялото му като че конвулсираше в синхрон с нея...всяко раздвижване на тялото му му напомняше за секса,който правеха преди...,но това нямаше значение вече. Беше му безразлично и затова се обърна на една страна и се загледа към прозореца. Пердетата бяха спуснати,за да не нахлува цялата гама горещи лъчи в стаята..., но ето,че се появи ветрец...,всеки полъх отместваше за миг време края на пердето и силен лъч навлизаше в стаята и огряваше брадясалото му лице,като го караше да замижава.Играта на полъха с пердето продължи няколко минути и после спря...постепенно времето вън се намръщи... облаците придобиха тъмен оттенък а в далечината се чуха първите гръмотевици...беше му все така безразлично. Изведнъж заваля силен дъжд...едри капки заудряха стъклото на прозореца,като размиваха "грима" му,поставен от мръсотията,натрупала се с времето по него. Настроението навън се променяше,а вътре беше все същото - задушно,топло и сухо...толкова сухо,че ако някой запалеше клечка кибрит във въздуха,то всичко щеше на лумне в пламъци,най-напред душата му,а след това и всичко около нея... Той гледаше все така неуморно в пространството пред него,но някак си без цел.Най-вероятно му беше вече безразлично.Немалко образи и парфюми се бяха сменили пред очите му последните години,но всички бяха вече размити.Безмислените нерви,които беше хвърлил преди сега му липсваха... Полежа още малко и след това се изправи.Приближи се до стария шкаф в стаята и извади от едно чекмедже малка кутийка.Отвори я и извади от вътре крехка стъкленица. А в нея плуваха две очи.Две кафяви очи.Разтворът ги беше запазил добре.Той ги извади и внимателно си ги сложи.След това прибра кутийката в същия шкаф,облече си костюма, взе работната чанта и излезе,запътен към света.Беше време да стъпи в пясъка отново.Надяваше се,че този път,ако потъне,то ще е завинаги...