Седеше на металната скамейка в тясната и тъмна стаичка.Знаеше,че времето наближава,че днес е денят на изпълнение на присъдата...Вече му беше присъщо да забравя всичко хубаво от живота му...та той скоро щеше да свърши,а с него да изчезнат и спомените...Знаеше,че всичко вече е решено,че той е осъден и наказанието му е неминуемо.Не знаеше защо е осъден,но и вече нямаше значение - другите го осъдиха,а той беше останал сам.Тънки лъчи пробиваха в тъмнотата на килията и като прожектори осветяваха точно лицето му.Сякаш самото слънце показваше,че е виновен и трябва да бъде наказан.Времето течеше...той не знаеше дали то течеше бързо или бавно,мярката му за света му липсваше вече...та той самият като че ли липсваше вече от реалността... Изведнъж вратата на килията се отвори със скърцане,вътре влезе фигура,хвана го за ръката и го изведе дърпайки го.Той излезе на двора.Навън беше ужасно светло.Свикналите му с тъмнината на килията очи не можеха да привикнат към силната светлина.Така той различаваше само светли и тъмни петна... Стоеше сам,изправен навън,облян от лъчи светлина.Изведнъж той усети така познатият му парфюм...ефирният аромат изигра ролята на предсмъртни удари от барабан преди стрелба.Той отвори очи и в мига преди да настъпи моментът Я видя до себе си...позна я.Последва целувка,целувка,която отне последния му дъх...той се строполи неподвижен на земята...присъдата беше изпълнена...