Лек женски глас носи народния напев в планинския въздух...лежиш насред зелена поляна и съзерцаваш тежките корони на дърветата как обгръщат небосклона ти и само отделни лъчи прошарват тревата покрай теб...гърдите ти са пълни с чист въздух...затваряш очи и усещаш само шума от листата,чийто покой е нарушен от лек ветрец,полъх,освежаващ тишината,обзела това райско кътче.Ти си сам,но...не дотам сам...природата е с теб.Знаеш,че това място е уникално,поляната е единствена,клоните на дърветата са сплетени по самостоен начин,тревата е зелена посвоему,а въздухът - въздухът е само твой - никой друг не е пристъпвал тук...в планината,българската планина... (Писано на музика на Стунджи)