Точно това им харесвам на екстремните моменти от живота - карат те да мислиш,и то бързо! Срокът за проекта изтича...спри,чакай,виж...ето всеки косъм на ръката ти е настръхнал,всички се подреждат в един наклон...какъв ред... Времето изтича,а аз не знам коя от двете жени да избера...спри...чакай,виж...слънцето залязва...птиците прелитат на хоризонта...колко е красиво... Закъсняваш...изпитът е започнал...спри,изчакай...вятърът откъсва едно листо точно пред очите ти, и то пада бавно, клатушкайки се като кораб в бурно море,докато докосне мръсната земя и стане поредното листо на нея...какъв край... Боли е глава...трябва да вземеш лекарство...посягаш към опаковката...спри,изчакай...виж чешмата как капе равномерно отстрани...всяка капка се забива по един и същ начин в мивката,но звучи различно...усещаш различен звук...каква мелодия... Не е важно колко спомени имаш,а какви...и не е важно колко време си прекарал на земята,а как си го прекарал...стреми се към пълна душевна хармония,за да си концентриран и във всяка секунда да виждаш мига смисъл.

невероятно точно си го казал....

Това ми беше целта,благодаря :)