Тя бавно пое по отъпканата трева, росата все още отразяваше първите слънчеви лъчи, проникнали през гъстите корони на дърветата. Моментът продължи в съзнанието и, след като тя затвори очи. Тя не знаеше какво иска, но беше сигурна, че спокойствието й тук ще й го донесе. Клонките се разклатиха, няколко птици прелетяха покрай нея, прекъсвайки тишината, но носейки свежест на слуха й. Моментът продължи в обонянието й с усещането за фееричност, донесено от чистотата на сутрешния въздух. Сълзи от щастие се понесоха от очите й към свивките на красивите й уста. Не знаеше дали това е моментът, за който копнееше, но и не искаше да знае. Достатъчно й бе да го чувства... http://youtube.com/watch?v=GU108UMl4js

:) Не и трябва и да знае... достатъчно е да има повече такива моменти...