Много хора казват,че не искат да бъдат утилизирани,да бъдат еднакви с другите.Поначало това им желание е изпълнено още със зачеването им - всеки човек е уникален по своя произход и структура. Мнозинството обаче смята,че повечето хора се припокриват - било по външност,било по интереси,било по дейности. Според мен това е донякъде правилно,доколкото хората изграждаме навици,които малко или много се влияят от възпитанието и образованието ни.А те в общи линии (особено образованието в България) са вкарани в дадени коловози.И тук продължаваме разсъжденията - това било лошо,т.е. да притежаваш тези "общи" качества е вредно,защото изсмуква идентичността ти.Не съм съгласен.За мен тази база е именно необходима,за да може човекът,личността да се надгражда именно върху нея.Всеки има нужда да стъпи върху общото,да знае формулата,за да реши конкретната задача от битието си.Това да живееш в сив блок,да ходиш всеки ден на работа/училище/университет,да излизаш с приятели редовно вечер било то по дискотеки или кръчми,или просто на разходка,не те прави "един и същ".Именно в това как Ти възприемаш тези си свои предпочитания,дейности,как разсъждаваш за тях - това е първата стъпка да си уникален.Било то в това,кой е любимият ти клуб,заведение,било то в това как оползотворяваш времето си на работа - мечтаейки,блеейки,счупвайки се от работа,или разпределяйки си работния ден на порции,етапи - това също те прави уникален.Никой друг няма да постъпи като Теб,защото никой,повтарям НИКОЙ не мисли като Теб.Начинът на разсъждаване,а оттам и на поведение и визия е строго индивидуален,защото се основава на компилация от опит (личен и изучен),а ние не водим еднакво ежедневие,не ни се случват едни и същи неща.Вгледайте се в детайлите от деня ви - нима те в естеството си са едни и същи?Т.нар. "дежа ву" също не е повторение - то е един нов прочит на спомен,който изниква от съзнанието ви.Но той се осъществява по съвсем различно време и в друга обстановка.Пак повтарям - всеки от Вас,който се вгледа в детайлите от ежедневието си,ще открие колко различен е всеки миг,който изживява.Така че,пардон,но еднообразието съществува само за този,който си го въобразява и се самоубеждава в него. Целият свят е толкова преходен,че би било глупост и прахосване на време,ако си мислим,че съществуват дори две еднакви неща в него. Това,което остава да направим е да видим и изберем по-добрите,по-хубавите,по-допълващите ни и да ги направим част от своя живот,част от своя интелектуален фонд.А оттам ние еволюираме интелектуално и занапред ще има какво да предадем на другите след нас,на какво да ги научим,и най-вече - да бъдат Себе Си,а не да "съществуват" с мисълта,че живеят чужд живот.