Обиждаме се на най-близките си хора много по-често и по-силно,а с познатите и непознатите не е така.Защо? Навярно,защото на близките се доверяваме повече,споделяме,те стават част от нас.И затова,когато те сгрешат спрямо нас,сме склонни да ги съдим по-строго,отколкото някой непознат,или бегло познат. Впечатлението за този извод се натрупва с времето.Аз лично не съм такъв човек,но виждам почти всеки ден хора около мен да се обиждат за някои (понякога) дребни прегрешения на много близки на тях хора,а да приемат съвсем леко много по-груби и неправилни постъпки и приказки от непознати. Като цяло този обичай е лесно обясним,като се замисли човек,но е и лесно оборим също.Реално погледнато,ние би трябвало да щадим близките си хора,а не да ги натоварваме емоционално излишно.Но правим точно обратното понякога.На мен ми се е случвало също.Вярно е,че е най-лесно и удобно да споделиш на напълно непознат,но е и вярно,че и най-ползотворно е да споделиш на най-близките хора.Само че второто е по-трудно,защото те те познават и имат някаква представа за теб.Ами ако с това споделяне я промениш?Затова понякога/а можи би твърде често приемаме за по-малко рисковано да си поговорим с някой непознат по интернет примерно,отколкото да седнем вкъщи с най-близките и да поговорим. Решението според мен е в самодисциплинирането,изграждането на навика да споделяме редовно,но не твърде често с един-двама човека,на които наистина имаме доверие и знаем,че имат какво да ни кажат в замяна (защото като споделя,на човек му олеква,но и почва да му липсва това,от което му е олекнало).Мъдър и полезен съвет е най-добрият изход от един такъв разговор.Но за целта трябва да познаваш много добре отсрешната страна и тя/той да познава теб дотолкова,че за каквото и да говорите,да не изглежда прекалено впечатлен(а) от това,за което говорите.Защото не е важно да се предизвика вълнение по съответната тема у близкия човек,за да видим,че не само на нас ни е терсене (примерно),а да усетим разбиране (което може да се изрази дори само с едно кимване).Въобще,хубаво е да не прекаляваме с оплакванията,а да търсим решенията сами,защото това е най-бързият път към самоусъвършенстването.И когато правим заключения за наистина близките ни хора да не прибързваме да им се сърдим/обиждаме.Мислим си,че последиците от споделянето с непознат са по-малко,но всъщност не е така.Защото в този случай емоциите и разсъжденията,които изливаме потъват в една бездънна яма,докато у приятеля/спътника в живота,родителя,брата/сестрата/роднината и прочие ние намираме почва,почва от която за в бъдеще може да израсне нещо плодотворно,от което да черпим още повече плодове. Аз лично пиша тук,за да се изразявам,не за да споделям.Има разлика,поне за мен.

Интересна тема за размисъл ! Съгласна съм, че сме по-чувствителни към хората,които обичаме и много повече се обиждаме от техните думи и действия .Това се дължи според мен на разминаване между нашите очаквания и реалността.
Пишейки тук , ти не само се изразяваш, но и споделяш твоите мисли и нещата,които те вълнуват.
Поздрави и усмивки !

Разликата според мен е в това дали те вълнува как ще реагират блогърите на това, което пишеш.Аз лично някои от постингите си ги пиша просто, за да се изразя.Но пък при други, които се състоят от някакви съждения, ми е интересно какво мислят другите.