Вече знам какво е сигурно чувството да умираш!
Усещах как летя в катастрофираща кола. Вътре се премятам в безтегловност, сякаш съм в тунел. Около мен хвърчат оръжия от всякакъв калибър. Но никога не се разбивам. Непрекъснато се засилва в мен чувството за безнадеждност. Сякаш трагичният полет няма край! И изведнъж се събуждам с дълбоко поемане на въздух. В първият миг сърцето ми бие бавно. Започвам да се оглеждам сякаш съм изгубен и постепенно всичко започва да идва – сърцето ми започва все по-яростно да тупти, усещам как гърлото ми се свива с всеки дъх...сякаш някой ме е стиснал за гушата! Като засилващ се влак почвам да дишам учестено. Устата и дробовете са ми пресъхнали и едвам се изправям в тъмнината. Оглеждам се и усещам отново същата безнадеждност – сам съм в леглото, около мен няма никой, никой който да ме прегърне и да ми каже, че всичко е наред...плаче ми се. Страх ме е, че животът ми е сън, а сънят – реалност! Нищо не съм постигнал, а само прескачам от ден в ден, тровейки същността си в този безнадежден кръговрат, наречен живот!