Не ви ли е неприятно да гледате как хората около вас се съсипват с вредни навици - пушене,алкохол,преработване за мизерни пари,недоспиване,кафе,наркотици и прочие?За тези,които не познавата и не са ви близки - айде,не ги познаваме,не можем да сме всесилни и да повлияем на всички.Но гадното е,като ваши близки хора го правят.И въпреки,че им го натяквате,те пак продължават с вредните си навици.Даже напротив - на моменти имате чувството,че те нарочно ги увеличават напук на всички,които ги съветват да се откажат от тези навици.Извиненията са тривиални - "тръгнал съм вече,пък...","веднъж се живее,к"во толкова","не е твоя работа","животът си е мой","приеми ме какъвто/каквато съм","колкото и да ми говориш,не можеш да ме промениш","изборът си е мой,не ми се бъркай" и т.н.И всеки път,когато ги виждате,че стават по-зле ви се свива сърцето?Или не ви пука?Оставяте ги "да си живеят живота"?Сигурни сте,че сте прави,но те винаги си мислят,че "са прави за себе си"?Скапват се и накрая на тунела си/ви казват "Е,к"во толкова,поне правих каквото исках".А дали?Аз знам една много мъдра пословица : "Само умният човек променя мнението си,глупавият - никога." Защо и как така нямаме право да искаме промяна?Че напротив - те ако ви ценят достатъчно,ще намерят начин ако не да спрат,поне да намалят вредните си навици.Защото каквото и да си говорим,в крайна сметка човекът е социално животно и ако не може да се променя,адаптира,той просто загива.А в кого да се вслушат,ако не в близките си хора,които им желаят доброто? Затова,покажете им непримиримост с вредните им навици,дайте им алтернативи.Имайте,разбира се,търпение,но не безгранично.Когато прекаляват,трябва да имате решимост да кажете "не","стоп","дотук","ако не се промениш поне малко,не си заслужаваш,защото мислиш само за себе си".И когато се получи благоприятният резултат (а той ще се получи,ако наистина ви ценят и обичат),ще усетите онова приятно чувство,че сте помогнали,и то на близък човек. Всичко е въпрос на доверие. :)

Трудничко е да повлияеш на заклет пушач ,да се откаже от цигарите , колкото и да те цени и обича .Обещания много ,а резултат - няма .Мисля,че всеки сам трябва да се убеди и направи промяната,докато не е станало късно.Обикновено цигарите се отказват при появата на здравословни проблеми.

Понеже ти заговори конкретно за цигарите,да си кажа и аз мнението за тях.Първо - те НЕ успокояват.Те възпитават чувството на успокоение чрез навика да пушиш.Второ - цигарите са много по-отровни за околоните,отколкото за пушача => около пушач не се стои,защото всяка година умират над 10 000 човека пасивни пушачи само в ЕС.И трето - толерантността на непушачите към пушачите е нещото,което води до малкия брой пушачи отказали се окончателно от пушенето.
Извод : Човек,който пуши не цени здравето си => не цени и живота като цяло.Ignorance is bliss.Peace.