Постинг
13.06.2007 11:49 -
Пирамида на потребностите
Всеки човек си има цели в живота,нещо,което да го мотивира да се движи напред.
Та хората си определят предпочитанията и подреждат целите по значимост,по постижимост,по време.
Така правя и аз.
Интересно ми е,че последната декада,ако не и повече време нещата малко се пренаредиха и у нас.
Хората първо се стремят да уреждат професията си,взаимоотношенията си с работодатели,намирането на жилище,финансовото си подсигуряване и чак след това личния живот - семейство.
Аз лично смятам,че редно е да се осигурят физиологическите потребности - прехранване.След това следва задоволяване на потребността за защита и сигурност.На трето място, както твърди Маслоу, е потребността за принадлежност в социална група - на работа,вкъщи,сред приятели.
Предпоследно се задоволява потребността за уважение и признание.
И най-накрая човек трябва да се стреми да се самоусъвършенства,да предаде това,което е научил,да направи нещото,с което ще го запомнят.
Та защо повечето оставят създаването на семейство за по-късно?Нима не е важно?Мен,ако питате това е едно от най-важните неща.Разбира се,трябва да е завършено образование,да е намерена стабилна работа,жилище,та дори и заделени пари в банка.
Всичко става с много упоритост и преследване на най-добрия вариант за отделния човек.
От наследствен опит знам,че не е добре да се създава семейство твърде късно.И физиологически и психологически.Разбира се,не е и хубаво прекалено рано да се създава.Аз лично смятам,че възрастта между 25-30 г. е най-добрата.само че човек не би трябвало чак тогава да се сети да търси партньор/партньорка. Ето тук влизат в употреба ученическите години и студентските.Според мен е най-добре човек да си намери сериозна приятелка/приятел още преди да навърши упоменатата по-горе възраст.Разбира се,самият брак малко по малко губи смисъла си,а живеенето на семейни начала става все по-популярно.Отпадат много юридически пречки и ненужна прекалена обвързаност.Но пък я има и другата страна - колкото по-обвързани са двамата родители,толкова по-добре би било подсигурено бъдещото поколение (защото в крайна сметка една от най-основните ни цели на тоя свят е да продължим рода,а не да живеем самоцелно,да предадем това,което сме научили,за да дадем по-добра стартова позиция на наследниците ни,пък и чрез тях ще продължи да живее и частица от нас).
Та моят стремеж е постепенно да си осигуря вътрешното спокойствие чрез осигуряването на сигурни и верни приятели,семейство,образование,работа,жилище,а след това да се втурна да гоня кариера и прочие изяви.
Затова и държа много на някои неща да станат по правилния начин,за да не се проявят неискани недостатъци в бъдеще.
Как е вашето виждане за пирамидата,потребностите,възрастта,семейството и бъдещето ви като цяло?
Та хората си определят предпочитанията и подреждат целите по значимост,по постижимост,по време.
Така правя и аз.
Интересно ми е,че последната декада,ако не и повече време нещата малко се пренаредиха и у нас.
Хората първо се стремят да уреждат професията си,взаимоотношенията си с работодатели,намирането на жилище,финансовото си подсигуряване и чак след това личния живот - семейство.
Аз лично смятам,че редно е да се осигурят физиологическите потребности - прехранване.След това следва задоволяване на потребността за защита и сигурност.На трето място, както твърди Маслоу, е потребността за принадлежност в социална група - на работа,вкъщи,сред приятели.
Предпоследно се задоволява потребността за уважение и признание.
И най-накрая човек трябва да се стреми да се самоусъвършенства,да предаде това,което е научил,да направи нещото,с което ще го запомнят.
Та защо повечето оставят създаването на семейство за по-късно?Нима не е важно?Мен,ако питате това е едно от най-важните неща.Разбира се,трябва да е завършено образование,да е намерена стабилна работа,жилище,та дори и заделени пари в банка.
Всичко става с много упоритост и преследване на най-добрия вариант за отделния човек.
От наследствен опит знам,че не е добре да се създава семейство твърде късно.И физиологически и психологически.Разбира се,не е и хубаво прекалено рано да се създава.Аз лично смятам,че възрастта между 25-30 г. е най-добрата.само че човек не би трябвало чак тогава да се сети да търси партньор/партньорка. Ето тук влизат в употреба ученическите години и студентските.Според мен е най-добре човек да си намери сериозна приятелка/приятел още преди да навърши упоменатата по-горе възраст.Разбира се,самият брак малко по малко губи смисъла си,а живеенето на семейни начала става все по-популярно.Отпадат много юридически пречки и ненужна прекалена обвързаност.Но пък я има и другата страна - колкото по-обвързани са двамата родители,толкова по-добре би било подсигурено бъдещото поколение (защото в крайна сметка една от най-основните ни цели на тоя свят е да продължим рода,а не да живеем самоцелно,да предадем това,което сме научили,за да дадем по-добра стартова позиция на наследниците ни,пък и чрез тях ще продължи да живее и частица от нас).
Та моят стремеж е постепенно да си осигуря вътрешното спокойствие чрез осигуряването на сигурни и верни приятели,семейство,образование,работа,жилище,а след това да се втурна да гоня кариера и прочие изяви.
Затова и държа много на някои неща да станат по правилния начин,за да не се проявят неискани недостатъци в бъдеще.
Как е вашето виждане за пирамидата,потребностите,възрастта,семейството и бъдещето ви като цяло?
Пирамидите в Гиза : Геометрията и Голяма...
Пирамидите в Гиза : Голямата пирамида и ...
Пирамидите в Гиза : Шахтите на Голямата ...
Пирамидите в Гиза : Голямата пирамида и ...
Пирамидите в Гиза : Шахтите на Голямата ...
Маслоу и той мисли по същия начин. Ако си спомням правилно, след задоволяване на първичните потребности от основата на пирамидата (прехрана, подслон, сигурност и секс) е възможно човек да попропусне някой от следващите етажи в страмежа си да достигне върха на пирамидата:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 200
