Нарисувай се на екрана в твоя ум,виждаш ли форми? Усещаш ли цветовете си?От теб идва ли мирис?Можеш ли да се различиш? Можеш ли да очертаеш разграничителната линия между себе си и останалата част от света? Има ли нещо,което те отличава,което те прави уникален?Усещаш ли теглото си? Има ли място,където не си в творческа безтегловност?Ти не се ли размиваш все повече с всяка изминала минута? А нима си бил предназначен?Предопределен? Не,не си.Ти си едно безформено съществование,което търси цял живот своята рамка.Как да я намериш?Къде да я намериш? Как ли ще изглежда?Не знам.Ти знаеш,защото не пътят формира границите ти,а начинът по който го извървяваш - криволичейки,падайки,ставайки,за да намериш някаква константа,някакъв барометър,който да те предпазва от вечния уклон в една или друга посока.Ти ще видиш,че си предопределен за средата на пътя,там,където той е най-широк.Там,където сме всички ние,но не го осъзнаваме. Твоят грях е прекомерното ти желание да бъдеш нещо конкретно,без да се съобразяваш с действителността,която ти казва,че ти си само една вена в тялото на трансцедентната фигура на човечеството...